Тайнството на общението, или на гръцки Евхаристията (в превод благодарение), заема основното, централно място в църковния литургичен кръг и в живота на Православната църква.
Това, което ни прави православни хора, не е носенето на кръста и дори фактът, че някога над нас е извършено свето кръщение, особено след като в наше време това не е особен подвиг. Сега, слава Богу, можете свободно да практикувате вярата си. Ние ставаме православни християни, когато започнем да живеем в Христос и да участваме в живота на Църквата и нейните Тайнства.
Тайнството на общението за първи път беше извършено от нашия Господ Исус Христос. Това се случи в навечерието на страданието на Спасителя на Кръста, преди Юда да предаде Христос, за да бъде изтезаван. Спасителят и Неговите ученици се събраха в голяма стая, подготвена за това, горната стая, за да отпразнуват пасхалната трапеза според старозаветната традиция. Тази традиционна вечеря се сервира във всяко семейство като ежегодно възпоменание за изселването на израилтяните от Египет под ръководството на Мойсей. Старозаветната Пасха беше празник на освобождението, освобождението от египетското робство.
Но Господ, след като се събра със Своите ученици за пасхалната трапеза, вложи в нея нов смисъл. Това събитие е описано и от четиримата евангелисти и е наречено Тайната вечеря. На тази прощална вечеря Господ установява Тайнството на Светото Причастие. Христос отива на страдание и кръст, дава Своето пречисто тяло и честна кръв за греховете на цялото човечество. А причастието на Тялото и Кръвта на Спасителя в Тайнството на Евхаристията трябва да служи като вечно напомняне на всички християни за жертвата, която е направил.
Господ взе хляба, благослови го и, като го раздаде на апостолите, каза: Вземете, яжте: това е моето тяло. Тогава той взе чаша вино и, като я даде на апостолите, каза: Пийте от всичко това, защото това е Моята Кръв от Новия Завет, която се пролива за мнозина за опрощаване на греховете (Мат 26: 26-28) .
Господ преобрази хляба и виното в Неговото Тяло и Кръв и заповяда на апостолите, а чрез тях и техните наследници – епископи и старейшини – да извършат това Тайнство.
Евхаристията не е просто спомен за случилото се преди повече от две хиляди години. Това е истинско повторение на Тайната вечеря. И при всяка Евхаристия – както в дните на апостолите, така и в нашия 21 век – Самият Господ Исус Христос чрез канонично ръкоположен епископ или свещеник превръща приготвения хляб и вино в Неговото най -чисто тяло и Кръв.
В православния катехизис на св. Филарет (Дроздов) се казва: „Причастието е Тайнство, в което вярващият, под прикритието на хляб и вино, се причастява (причастява) от Тялото и Кръвта на нашия Господ Исус Христос, за опрощаване на греховете и за вечен живот. ” Чрез светите дарове самият Христос влиза в нас по време на общението, а Божията благодат почива върху нас.
Господ ни казва за задължението за общение за всички, които вярват в Него: Истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете Неговата кръв, няма да имате живот във вас. Този, който яде плътта ми и пие кръвта ми, има вечен живот и аз ще го възкреся в последния ден. И отново: Този, който яде плътта ми и пие кръвта ми, пребъдва в мен, а аз в него (Йоан 6: 53-54, 56).
Който не участва в Светите Тайни, се откъсва от Източника на живота – Христос, се поставя извън Него. И обратно, православните християни, които редовно подхождат към тайнството на причастието с благоговение и надлежна подготовка, според словото на Господа, пребивават в Него. И в тайнството, което ускорява, одухотворява, изцелява душата и тялото ни, ние като никое друго Тайнство не сме обединени със самия Христос. Трябва да говорите с вашия духовен баща или свещеник във вашето отделение за това колко често трябва да се причастявате.
Тайнството на общението трябва постоянно да съпътства живота на православен човек. В края на краищата тук на земята трябва да се обединим с Бог, Христос трябва да влезе в душата и сърцето ни.
Човек, който търси единение с Господ в земния си живот, може да се надява на това, което ще бъде с Него във вечността.
Тайнството на общението е най -голямото чудо на земята, което се извършва постоянно. Точно както Бог някога е слязъл на земята и е обитавал сред хората, така и сега цялата пълнота на Божеството се съдържа в Светите дарове и ние можем да се причастим на тази най -голяма благодат. В края на краищата Господ каза: Аз съм с вас през всички дни до края на века. Амин (Мат. 28:20).