Влизането на човек в Църквата става чрез св. Тайнство Кръщение, то е първото тайнство, което се извършва над него, за да стане член на Църквата – Тялото Христово.

На питащите какво трябва да направят ап. Петър казва: „покайте се, и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа, за прошка на греховете; и ще приемете дара на Светия Дух“ (Деян. 2:38). Чрез заличаване на миналото се преминава към благодатен живот в настоящето, който води към Царството Божие. Човек умира за греховния живот, повторно се ражда духовно „от вода и Дух“ и влиза в Божието семейство, обединен с Христос и живеещ в новата епоха-Евхаристия.  Без кръщение човек  не може да стане християнин и да се спаси. „Ако някой се не роди от вода и Дух (т.е. ако не се кръсти), не може да влезе в царството Божие”, казва Сам Христос (Иоан. 3:5). Той е установил това св.  Тайнство когато се кръстил в река Йордан и когато поръчал на апостолите: „Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа” (Мат. 28:19). В кръщението човек се очиства, умива и избавя от греховете си.

За да може да приеме човек това тайнство, трябва да се разкае за всичките си грехове и да има вяра. „Покайте се и вярвайте в Евангелието“ (Марк 1:15). т.е. акта на вярата предхожда действието на Светия Духда и го следва като условие за участие в Евхаристията.

В момента на кръщението човек получава от Бога ангел пазител, който го съпътства цял живот, внушава му добро, пази го от зло и чрез съвестта му го ръководи по пътя на спасението. „Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден“ (Марк. 16:16).

Тайнството Кръщение се извършва само веднъж и никога не се повтаря. То е духовно раждане. Както човек телесно се ражда само веднъж, тъй се и кръщава само веднъж. Св. ап. Павел казва: „Един е Господ, една е вярата, едно е кръщението” (Еф. 4:5). Затова и в Символа на вярата е казано: „Изповядвам едно кръщение за прощаване на греховете”.

Кръщението е необходимо за всички хора от самото начало на техния живот. Затова се кръщават и децата още от най-ранната им възраст. Господ Иисус Христос е казал: „Оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене, защото на такива е царството небесно” (Мат. 19:14). И светите апостоли следвали това правило, те кръщавали „къщите“ или семействата „наведнъж“, което подразбира и включването на децата (1 Кор. 1:16). С вярата на кръщаващия свещеник, на родителите и на кръстниците се  запълва недостигът от съзнание в децата. Благодатта Божия действа при това независимо от възрастта. Кръстниците и родителите обещават пред Бога и Църквата да научат новокръстените деца на истините на православната вяра. Затова те, заедно с духовното семейство на Църквата изповядват вярата, необходима за извършване на тайнството.

Кръщението в Новия Завет съответства на обрезанието във Стария Завет и го замества със собствения си неръкотворен знак на възраждането и принадлежността към новата епоха. Както обрязването се е извършвало и над деца, тъй и кръщението може да се извършва и над деца. Картагенския събор от пети век заявява: „Възрастните и децата са равни пред Бога“.

Кръщението е „баня на новото битие“, пълно преустройство на човешкото естество, при което неговата субстанция възстановява истинския си облик по образ Божий.  Светият Дух възстановява Адамовата ни природа, като пресътворява човешкото същество и го прави първо духоносно, а после и христоносно, подобно на Христос.

Кръщението пресъздава символично целия живот на Христос. То се извършва така: На кръщавания се дава име обикновено на някой светец. След това се четат заклинателни молитви за запретяване на дявола и отричане от злото; свещеникът духва в лицето му с диханието на Живота, както при сътворението на човека. Гледайки на Запад, кръщаваният (а при децата кръстникът) се отрича от сатаната и от всичките му дела и го заплюва, с което му обявява война на живот и смърт, която ще води през целия си християнски живот; след това, обърнат на Изток, пожелава да се съедини – съчетае с Христа и се заклева, като обещава да вярва в Него и да Му служи, и изповядва вярата в Светата Троица, като прочита Символа на вярата. После, чрез призоваване името на Светата Троица, се освещава водата. Там в купела се извършва  ново тайнствено сътворяване на цялото Божие  творение, на вселената; сипва се осветен елей в кръщелните води за освещаване на водното естество и цялата материя от която ще се роди новия човек по образа на своя Създател. Помазването на тялото на кръщавания напомня за помазването на Иисусовото тяло пред погребението. Кръщаваният се потапя три пъти във водата с думите: „Кръщава се Божият раб (името) в името на Отца, амин, и Сина, амин, и Светаго Духа, амин”. Трикратното потапяне във водата символизира тридневното престояване на Христос в гроба и Неговото Възкресение в третия ден. Това е най-главният момент от кръщението. В това време върху новокръстения невидимо слиза Светият Дух, очиства го от греховете и го възражда за нов християнски живот. Творението излиза от „банята на новото битие“ чисто и неопетнено, а душата му е предразположена към святост. Божият образ е възстановен, душата съзерцава славата Божия и приема нейното сияние. „И тъй, който е в Христа, той е нова твар“ (2 Кор. 5:17). По традиция, на кръстения се дава бяла дреха в знак, че е очистена душата му и е възстановила своята невинност, и кръст, за да следва Христа.

Некръстеният не може да приема никакви други тайнства. А кръстеният, станал веднъж член на Църквата, добива право да се ползва от всички нейни благодатни тайнства.

Веднага след водното кръщение се извършва кръщаването със Светия Дух, Светото Тайнство Миропомазване.

Виж за повече информация използваните източници:

https://bg-patriarshia.bg/mysteries

http://www.pravoslavieto.com/docs/Tainstva

Макариополски еп. д-р Никодим и Архим. д-р Серафим, „Вяра, Надежда, Любов“, Из. Библиотека „Духовно възраждане“, Враца 1991 г.

Павел Евдокимов, „Православието“, Из. Омофор, София 2006