Светото тайнство Миропомазване се извършва веднага след кръщението. Ако кръщението ни ражда за нов живот, т. е. възстановява истинската ни природа по Божия образ, то миропомазването възстановява божественото ни подобие и ни дава благодатна сила, която ни служи за възрастване в духовния живот и за укрепване в доброто. То е дар на съвършенството: „бъдете съвършени, както е съвършен Небесния ваш Отец“ (Мат. 5:48); то е дар на святостта: „бъдете свети, понеже Аз съм свят“ (Петр. 1:16). Миропомазването ни дарява Светия Дух, то е нашата Петдесетница, която ни въвежда в святия живота на Христос. Чрез силата на Светия Дух човекът се „облича в Христа“, охристовява се. Това е пряко проникване на нетварната божествена благодат в душите ни, на благодатните дарове на Светия Дух, благодарение на които разумът на човека се просвещава, за да може да познае истината, чувствата се очистват, за да могат да обичат Бога и волята се укрепва, за да може да върши добри дела. Миропомазването е Небесния и Божествен печат, който кара бесовета да треперят, а нас ни пази и закриля, и ни дава духовни и телесни сили да действме за слава Божия в посока на доброто, стига само да го пожелаем.
Видимата страна на тайнството се състои в кръстообразното помазване със свето миро на всички части на тялото, при което се произнасят думите: „Печат на дара на Светия Дух, амин!”. Печатът обикновено служи като знак на принадлежност или потвърждение на някоя обещания, в случая, на обетите дадени в началото на св. Тайнство Кръщение. Печатът, сложен върху една вещ, означава, че тая вещ принадлежи на оногова, чието име носи печатът. Печатът на Светия Дух показва, че човекът, който е получил този печат, е осветен от Светия Дух и принадлежи на Бога. С печата на Светия Дух се помазват кръстообразно челото за освещаване ума и мислите; гърдите за освещаване сърцето и желанията; очите, ушите, ноздрите и устата за освещаване сетивата; ръцете и нозете за освещаване делата на човека и цялото му поведение. По такъв начин целият човек се освещава и „се белязва с печата на дарa на Светия Дух“, става храм Божи и жилище на Светия Дух. Оттук следва за нас поуката, че трябва строго да се пазим от всяко зло и от всеки грях, за да не оскверним душата и тялото си, посветени Богу, и да не изгубим благодатта на Светия Дух, дадена ни чрез светото тайнство Миропомазване.
Първоначално апостолите извършвали светото тайнство Миропомазване чрез ръковъзлагане. Това било за тях по-удобно. Но впоследствие, когато числото на вярващите в Иисуса Христа се увеличило във всички страни твърде много, нито апостолите, нито техните приемници епископите, ръкоположени от тях, могли да отиват лично при всички новокръстени и да им преподадат благодатта на Светия Дух чрез ръковъзлагане. Тогава се наложило, вместо ръковъзлагане, да се помазват кръстените със св. Миро. Това могли да извършват и свещениците (презвитерите) по поръчение на апостолите и на епископите. За да се запази обаче и при миропомазването чрез свещеници елементът на личното апостолско или епископско благословение, Мирото се освещавало от апостолите, а после от техните приемници епископите. Освещаването на светото миро, направено от елей и скъпоценни билки (57 на брой), първоначално се извършвало във всяко време, когато нуждата наложела. А после се затвърдила практиката да се освещава на Велики четвъртък от самия патриарх, което потвърждава величието на събитието: маслото сега не е средство, а проводник на Св. Дух, явяващ Христос. Както казва св. Кирил Йерусалимски в своите „Огласителни поучения“: „дар Христов, действен чрез присъствието на Божеството на Светия Дух“.
За светото тайнство Миропомазване се споменава още в първото послание на св. ап. Иоан. Там се казва: „И вие имате помазание от Светаго и знаете всичко… И помазанието, което вие получихте от Него, пребъдва у вас, и нямате нужда да ви учи някой; но понеже самото това помазване ви учи на всичко и е истинско и нелъжовно, то пребъдвайте в него, според както ви е научило” (1 Иоан. 2:20, 27).
Ние, загрубелите от греховете съвременни християни, сме загубили усет за благодатните плодове и чудните последствия от кръщението и миропомазанието. Но ето какво пише за тях св. Киприян Картагенски: „Но впоследствие, когато се умих в банята на възраждането от своето нечисто минало, и когато нова чиста светлина се изля над очистената ми душа, когато аз приех Духа свише и станах нов човек, по един непостижим начин, съмнителното стана за мене вярно, скритото открито, тъмното ясно. Аз получих сила за постигането на онова, което преди смятах за трудно и неизпълнимо”.
И така, обновени във водното кръщение, запечатани с печата на Светия Дух в Светото Тайнство Миропомазване, всички кръстени са събрани в народ Божий в Христос, като: царе – чрез властта над страстите си; свещеници – чрез принасянето си в духовна жертва; пророци – като посветени във висшите тайни, защото виждат онова, което е недостъпно за зрението. И всеки кръстен е мирянин, член на народа Божий, член на царското свещенство из сред които произлизат служителите на Христовите тайни.
Едва сега народът Божий, кръстените, могат да пристъпят към Тайнството на Тайнствата, Светата Евхаристия, за да станат истинско Тяло Христово – Църквата, и да участва и да се ползва от всички други Нейни благодатни тайнства.
Виж за повече информация използваните източници:
https://bg-patriarshia.bg/mysteries
http://www.pravoslavieto.com/docs/Tainstva
Макариополски еп. д-р Никодим и Архим. д-р Серафим, „Вяра, Надежда, Любов“, Из. Библиотека „Духовно възраждане“, Враца 1991 г.
Павел Евдокимов, „Православието“, Из. Омофор, София 2006