Светите апостоли, най -близките ученици на Спасителя, избрани от Него сами, са получили от Господа благодатта за извършване на Тайнствата: кръщение, изповед (разрешение от грехове), Евхаристия и други. Апостолите, според Божията инструкция (защото Той е назначил едни за апостоли, други за пророци, едни като евангелисти, а трети за пастири и учители (Еф 4:11), чрез полагане на ръце (полагане на ръце)) започна да поставя хората в свещени степени: епископ, презвитер (свещеник) и дякон Апостол Павел пише на епископ Тит, когото назначи за църквата на остров Крит: За тази цел ви оставих на Крит, за да можете завършете недовършената работа и поставете старейшини във всички градове, както ви заповядах (Тит 1, 5). От това следва, че епископите, като наследници на апостолите, са получили от тях правомощията не само да раздават Тайнствата, но и да се посвети в свещени степени. В православната църква последователността на епископските посвещения и ръкоположения непрекъснато идва от самите апостоли.
Дяконите – помощници на свещеници и епископи – са третата степен на свещеничеството и също са ръкополагани от епископи. В превъзходната Църква, по време на апостолите, първите седем дякони бяха избрани, те бяха поставени пред апостолите и те, като се помолиха, положиха ръце върху тях (Деяния 6: 6).
Тайнството на свещеничеството дава благодат за извършване на църковни тайнства, обреди и служби. Има и друго име – ръкоположение, което в превод от гръцки означава ръкоположение. И в дните на апостолите, и сега те се посвещават в свещената степен, когато епископът полага ръцете на прислужника и чете специални молитви над него.
Има три свещени степени: епископ, презвитер, дякон. Епископът е висш духовник и има властта да ръкополага свещеници и дякони и да извършва всички други Тайнства.
Старейшина, свещеник може да извършва всички тайнства, с изключение на ръкополагане. Дяконът служи, помага с всички тайнства, тайнства и служби, но само заедно с епископа или свещеника.
Тайнството на ръкополагането се извършва на Божествената литургия, която се отслужва от епископската служба. Епископ, според апостолските правила, е ръкоположен от поне двама други епископи. Обикновено ръкополагането за епископата се извършва тържествено, от целия съвет на епископията. Един епископ ръкополага за презвитер и дякон. Дяконите се ръкополагат на литургията след освещаването на светите дарове. Това показва, че самият дякон няма право да извършва Тайнствата.
Свещеникът е ръкоположен след Великия вход на Литургията, за да може след това да участва в освещаването на светите дарове. Епископите се ръкополагат в началото на литургията, след като влязат с Евангелието и това показва, че самият епископ може да ръкоположи различни степени на свещеничеството.
Свещениците не са само изпълнители на Светите Тайнства и църковни служби. Те са пастири, инструктори на Божия народ, имат благодатта и властта да преподават и проповядват Божието слово.